|
|
|
|
Интервю
с Никола Николов от 1997
г.
Кога напуснахте България и къде се
установихте? ~~~ Интервюто е взето от Ангел
Грънчаров
Напуснах родината си през 1969 година
и след шест месеца престой във Виена, Австрия, се установих за
постоянно в САЩ, където живея и до сега. От 1989 г. насам, всяка
година година посещавам България, за да й се радвам и ядосвам.
Старите спомени и родни пейзажи ме вдъхновяват, докато днешната
печална действителност ме отчайва.
До какви заключения за хората и
управлението в САЩ стигнахте след многогодишния Ви престой в тази
голяма и богата страна?
Когато се говори за американците и
хората от Западните страни, въображението е голямо. Такова беше и
моето, такова е на повечето хора, живеещи в Източните страни.
Действителността обаче е много по-печална. Хората на Запад са
напълно зависими от заемно - паричната система и всичко, което
притежават - апартаменти, коли и къщни принадлежности, са
собственост на банките. Тази експлоататорска система е преобразила
американеца и го е превърнала в роб на банките.
Американецът
като човек в частния си живот е прекрасен, внимателен и много
услужлив. В интелектуално отношение е много по-назад от нас -
българите. Управлението им е напълно в плен на някакви тъмни и
неизвестни сили, срещу които народът започва все повече и повече да
роптае.
От няколко години чрез Вашите книги
името Ви нашумя извънредно много. Каква бе причината да изберете
точно една такава тема?
През 1944 г., при настъпването на
комунизма в България още съвсем млад, като офицер от българската
армия бях задържан много пъти от новата власт и прекарах доста
години по затвори, лагери и изселничества. Навсякъде, където минах,
бях малтретиран и инквизиран от една нова класа хора, която до 1944
година не се проявяваше открито. Сега вече те бяха навсякъде и
жестоко малтретираха българското население, както и самия мен.
През 1949 г. за известно време бях задържан в югославянската
У. Д. Б. - там срещнах същите хора и прийоми. В България зад Живков
стоеше една сянка, която дърпаше конците. Същото бе и в СССР - зад
Сталин стоеше Каганович. През 1969 г. във Виена, Австрия, където
престоях шест месеца видях същата картина. Същите хора решаваха
съдбата ми. През 1970 г. в САЩ пак един такъв ми провери зъбите като
на кон, за да установи дали съм способен да работя в азбестовата му
фабрика. Въобще, това, което видях в комунистическите България и
Югославия не бе по-различно от Австрия и Америка, по-различен беше
само начинът на приложение. Същите форми на управление, но с
кадифени ръкавици. Експлоатацията там не е по-малка, но не е толкова
брутална като тук, в България.
Книгите ми са плод на много
труд, нетенденциозни, отразяват самата истина, и са подкрепени с
много фактологични материали. Единствената ми цел, е да помогна на
човечеството да разбере, че светът се манипулира и управлява от една
световна конспирация, оглавена от един малък международен финансов
елит, стремящ се към нашето подчинение и
заробване.
Миналата година Вие посетихте Русия. Какъв бе поводът за това?
Посетих Москва по покана на Руската академия
на науките. /Заедно с Божидар Палюшев, автор на световно известната
книга "Физика на Бога", на когото бе присъдена същата титла
академик. бел. ред./ Там на 19 октомври 1994 година защитих своето
академично звание и станах неин член. Възхитен съм от постиженията
на руската наука, от руския патриотизъм и от всичко, което видях.
Вие се наложихне като един успешен
автор и защитник на обикновения човек в света. Ще продължите ли да
работите в тази насока?
Дори неочаквано и за самия мен
книгите ми се наложиха не само сред българските читатели, но и в
чужбина. Продължавам да работя. Току-що бе издадена книгата ми
"Четиридесетте безотговорни дни - 1944", а скоро излиза и
"Конспирация - 2".
През време на последните избори много
политически партии се опитаха да Ви приобщят и да използват Вашето
име. Защо никой не успя?
Първо, аз нямам никакви
лични политически претенции и домогвания. И второ - аз продължавам
за живея със старите си демокартически възгледи на старата
Демократическа партия, оглавявана в миналото от Каравелов, Малинов и
Мушанов.
Много евреи Ви обвиняват в
антисемитизъм. Вие смятате ли се за такъв?
Нито аз, нито книгите ми са антисемитски.
Само отразявам истината за това, което става по света. Книгите ми
само отварят очите на хората за много нередни неща. Имам много
приятели евреи и араби /истински семити/. Съжалявам ги и изживявам
искрено техните трагедии. Обвинен съм в антисемитизъм от потомците
на Хазарите, които не притежават никаква семитска кръв в тялото си.
Крайно време е и те да разберат своя произход и история.
Разкритията, които правите не
застрашават ли живота ви?
След като книгите ми вече са
изнесли всички компромати и истинската история, какъв е смисълът от
моето унищожение? Това само би потвърдило истинността на изнасяното
от мен, пък и светът ще продължи да съществува и след моята смърт.
Мислите ли, че днес още има място за
патриотизъм и любов към родината?
Подкрепям единствено националните и
патриотични идеи. Отхвърлям всички идеи за Европейски и световни
щати и техните институции ООН, НАТО и други подобни, които са
заблуждаващо и силно оръжие в ръцете на една малка финансова клика,
стремяща се да покори човечеството и да му отнеме най-ценното -
труда и морала. Това са хората космополити, които нямат родина и
никакви национални и патриотични интереси. Как приемате всички тези непрекъснати
нападки срещу Вас в нашата преса?
На всяка нападка отговарям
културно и без злоба, но с удар. Повечето от нападателите вече не се
обаждат. С изключение само на един, който изглежда се мъчи да върши
някаква работа. Използваната преса за такива нападки е една и съща.
Бившият "Литературен форум" на днешния редактор на "Демокрация"
Атанас Свиленов, както и западналия и малко четен "Континент" с
редактор Владимир Костов, станал известен с "уж чадърчето".
Всички тези нападки ме тревожат само дотолкова, доколкото
засягат България. Но българският народ все повече и повече разбира
кои са нашите врагове. 
