Индианците се отцепват от САЩ

Индианците обявиха независимост от САЩ

standartnews 21 Декември 2007

Индианците от племето дакота (сиукси) прекъсват 150 - годишния си договор със САЩ и повече не се явават граждани на САЩ.
Вашингтон. Западните сиукси прекратяват всички договори на предците си с федералното правителство на Щатите. Те били уморени да живеят в "система на колониален апартейд в страна, която ги е отхвърлила". Те ще правят държава на територията на Северна Дакота, Южна Дакота, Небраска и източните части от Уайоминг и Монтана. Те обявиха, че останалите народности могат да останат да живеят в новата страна. Правителството й ще издава паспорти и шофьорски книжки. Жителите ще бъдат освободени от данъци, ако се откажат от американското си гражданство.
"Отсега нататък ние не сме граждани на САЩ и напускаме договорите, сключени през последните 150 г.", заяви на пресконференция във Вашингтон актьорът Ръсел Минс, който игра във филма "Последният мохикан". Той е един от активистите на Американското индианско движение. Дакота подписват мирни договори с американското правителство през 1851 и 1868 г. "Първо ще установим отношения с международни институции и след това ще възстановим независимостта си", посочи Минс. Тази седмица той и други лидери на движението са посетили Държавния департамент на САЩ, както и посолствата на Боливия, Венецуела, Чили и Южна Африка, за да настояват за признаване на новата държава.

Индианците си правят държава
bgfactor 20 Декември 2007

Броят на самоубийствата сред тийнейджърите дакота са 150% над средното за САЩ, смъртността сред новородените е 5 пъти по-висока от средната за страната, а безработицата е изключително висока, се посочва на сайта на Движението за освобождаване на Лакота.
“Нашият народ иска да живее, не просто да оцелява, пълзи или да служи просто като талисман. Не искаме да излагаме САЩ, а просто да осигурим възможности за бъдещето на нашите деца и внуци”, заключи Йънг, според която тази битка ще продължи повече от едно поколение.

Econ.bg 20 декември 2007
В посланието, изпратено от вождовете на Дакотите до Държавния департамент на САЩ, се казва, че едностранното оттегляне от договорите е мотивирано от това, че те са “само думи на хартия, които нямат никаква стойност”. В документа се отбелязва, че “тези договори нееднократно са били нарушавани с цел плячкосване на културните ценности, земите и унищожаване на обичаите”.
На пресконференцията вождовете заявиха, че вече са посетили боливийското, чилийското, южноафриканското и венецуелското посолство и ще работят за своята кауза и в чужбина. Вождовете планират през следващите месеци да открият дипломатически мисии в редица страни.

Коментари

Индианците поискаха да заживеят като нормални хора, а не в резервати
ЛЮБА МАНОЛОВА 27 декември 2007

Миналата седмица, докато САЩ и техният президент Буш се разкъсваха между казуса как да откъснат Косово от Сърбия, и докога Турция да бомбардира кюрдите, как на 7 януари Путин ще бъде убит, и кои в света са терористи и кои - не, индианците лакота обявиха своя Декларация за независимост от Съединените щати, като заявиха, че повече не са граждани на Америка. Съобщението за събитието бе повторено от редица американски, канадски, френски, британски и руски издания. Сред съобщилите сензационната новина имаше и няколко български медии.
Индианците настояват за излизане от техните земи на въоръжените сили на САЩ, както и това да бъде наблюдавано от представители на ООН.
От публикуваното стана ясно, че делегацията с представители на лакота е връчила Декларацията си и на Държавния департамент на САЩ, като са обявили, че прекратяват и се оттеглят от всички договори, подписани с американското правителство.

Някои от обявените инициативи на индианците са: освобождаване от данъци, и право да издават паспорти и шофьорски книжки на жителите на обявилата се за независима територия върху петте американски щата.
Представители на лакота са посетили посолствата на Чили, Боливия, Венецуела и ЮАР за да съобщят за появяването на нова държава. "Ние се обръщаме към братята си по кръв и събратята си по нещастие" поясни Минс защо индианците са се обърнали точно към посолствата на тези четири държави.
В Боливия и Венецуела във властта са представители на коренното население, а в Чили индианците съставяват съществена част от населението на тази държава.
Повод за заявлението на лакота от миналата седмица е Декларация на ООН за правата на коренните народи.
Едно са малцинства от пришълци или изселници от военни конфликти, а съвсем друг - коренно население.
The Telegraph подчерта, че индианците лакота едностранно се отказват от договореностите, сключени от предците им с федералните власти.

Игра на съдбата или съвпадение бе фактът, че индианците обявиха своята независимост няколко часа преди заседанието на Съвета за сигурност на ООН, където САЩ настояваха за самоопределение на Косово.
Филис Янг, една от организаторите на Първата международна конференция по правата на коренното население в Женева в 1977 година, заяви: "Ние имаме 33 договора със Съединените щати, които те не изпълняват, и така продължават да вземат нашата земя, нашите води и нашите деца".
Според приетият от ООН документ за правата на коренното население: "Коренното население/народи има/т право на самоопределение. В съзвучие с тези права те /коренното население/ могат да определят свой политически статус и свободно да осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие".
Според Янг, 97 на сто от индианците живеят под прага на бедността, като 85 на сто от тях са без работа. Детската смъртност при индианците сочат цифри от статистиката е пет пъти по-голяма от тази в САЩ.
Държавният департамент на САЩ не е реагирал досега на Декларацията на лакота, а още по-малко пък на подадените и вече прекратени 33 договора подписани от индианците и правителството още от средата на 19 век.
Според Ръсел Минс, едностранния отказ на индианците да спазват договора, нарушен от другата страна /САЩ - бел. Л.М./напълно съответствал на Конституцията на САЩ и международното законодателство в момента. Ръсел Минс окачестви договорите на САЩ като нищо незначещи думи върху евтина хартия. Още се помнят и цитират думите на Минс: Само като нарушим спокойствието на живота на белите, ние ще бъдем чути.
Коренни американци" според Минс е срамно, политически некоректно название на индианците от страна на официален Вашингтон. "Предпочитам определението "американски индианец" призна Минс, тъй като това определение поне сочело произхода на неговите братя и сестри.

От края на миналата седмица, съобщенията за решенията на индианците да създадат своя държава прекъснаха най-неочаквано. Коментар или реакция от страна на официален Вашингтон така и не се чу или излезе.
Коя е причината за това мълчание и рязкото спускане на информационна завеса - все още няма яснота. Противопоставянето на индианците на официалната власт на САЩ напомня на битката на Давид и Голиат. И като първа стъпка по всичко личи е прекратяването на излизането на каквито и да било информации по случая. За следващите стъпки тепърва ще узнаем, но трябва да мине време...
Някои наблюдатели нарекоха събитието индианците да обявят независимост "косовски синдром", но тук нещата са далеч по-сложни и още повече различни. В единия случай става дума за откъсване на територия от суверенна държава, заради претенции на албанско малцинство.
В случая с индианците населението не е малцинство, а коренно, и земите, от които е прогонено в резервати са земи на неговите деди и прадеди.

Свобода, или как племето Лакота обяви независимост от Съединените Американски Щати

На 20 Декември 2007 година, представители на племето Лакота, пропътуваха пътя до Вашингтон, за да обяват своята независимост от „съюза” и провъзгласиха суверен статус. На 24 Декември последва оттегляне от всички подписани спорозумения с правителството на Съединените Щати. Оттеглянето, лично връчено на Даниел Търнър, заместник директор на отдел „Публични взаимоотношения” към Държавния Департамент, обявява незабавен и безвъзвратен край на всички спорозумения между народа на индианците Лакота и САЩ, очертани в договорите подписани през 1851 и 1868.
„Това е историческите момент за хората на Лакота”- каза Ръсел Минс – „Колониалното господство на САЩ идва към края си”.
„За да си възвърнем ресурсите, които непрекъснато биват изземвани от нас – хората, земята, децата и водата ни, нямаме друг избор, освен да вземем съдбата си в наши ръце.” – каза Филис Йънг, бивш представител на индианските племена към ООН.
Най-важен за момента е въпросът за частната собственост. Части от Северна и Южна Дакота, Небраска, Уайоминг и Монтана са нелегално заселвани от години, въпреки всеизвестният факт, че народът на Лакота е суверенният собственик (исторически собственик) на тези земи. Представители на Лакота казват, че ако Съединените Щати не влязат незабавно в дипломатически преговори, ще бъдат подадени молби за запрещение на хиляди сделки за имоти във всеки един от петте щата, което от своя страна би поставило под въпрос правото на собственост върху буквално, хиляди квадратни километра земя.
Йънг добави: „Действията ни не целят смущаване на Съединените Щати, а чисто и просто спасяване живота на хората ни”. Той също така сподели, че всеки може да живее в Лакота, която ще е освободена от такси, но при положение, че американското гражданство бъде денонсирано. Лакота ще издава паспорти и шофьорски книжки, но всяка общност ще е независима една от друга. „Лакота ще е въплъщение на индивидуална свобода с комунален контрол”.
Резерватите на Лакота са едни от най-бедните и разорени райони в Северна Америка.
Оттегляне от договорите е напълно легално, заяви Минс. „Това е заложено в законите на САЩ и най-вече в член 6 от Конституцията на Америка”. „Оттеглянето ни е също така заложено в законите по спорозумения, приети от Виенската Конвенция, приложени от САЩ и международната общност през 1980. Легално, ние сме напълно в правото си да бъдем свободни и независими.”
33 години изминаха откакто народът на Лакота за първи път опита да се освободи от лапите на „съюза”. През 1974, племето проектира декларация за продължителна независимост – явна подигравка със заглавието на декларацията за независимост на САЩ от Великобритания. Каузата им беше подпомогната през септември тази година, когато Обединените Нации прие необвързваща декларация върху правата на „коренните народи”. Администрацията на Буш беше в опозиция на тази нова мярка.
Факт е, че редица други щати, Източен Вашингтон, Вермонт, Орегон, от години говорят за отцепване от федералното правителство. Лакота направи първата стъпка и нейният народ е готов да се „бори до край”, както те сами заявяват в Декларацията за Независимост.